България пребори най-жестоката икономическа криза като забрани партиите и парламента

Преборихме кризата без партии и парламент!

През 1934 г. Народното събрание пусна кепенци, а депутатите излязоха в неплатен отпуск. Върху тази разчистена територия заработи нов политически модел, който измъкна страната от Голямата депресия.

Голямата депресия мачка световната икономика от 1929 г. насам. Фондовите борси са сринати. Банките са фалирали. Промишлеността е на колене. Безработицата е с космически размери. Милиони гладни са на улицата, опашките пред трудовите борси са километрични.

У нас на власт е Народният блок – коалиция от пет политически сили, доминирани от Демократическата партия.

“При управлението на Народния блок (1931-1934) – сочи историкът Тодор Галунов, – партийно-партизанските политически страсти и корупцията достигат апогея си в новата ни история."

Процесът на раздробяване на партиите тече с пълна сила.

АЛЕКСАНДЪР МАЛИНОВ (ВДЯСНО) Е ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РАЗТУРЕНОТО XXIII НАРОДНО СЪБРАНИЕ. ДО НЕГО СА ЦАРИЦА ЙОАННА И НИКОЛА МУШАНОВ

Появяват се много дребни формации, постоянно враждуващи помежду си и намиращи смисъла на съществуването си единствено в собственото си противопоставяне. Това дава “храна” на редица обществени дейци да поставят под съмнение ползотворната роля на партиите в политическата система.”

И ето че на 19 май 1934 г. родината осъмва с манифест за преврат. Документът е разлепен по улици и площади, народът се тълпи и чете: “Българи!

Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство.

Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна. Последният изход от това състояние е днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Партийните и лични власти не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна – национална власт.”

„Да живее България!“ - завършва паметният документ.

Авторите на преврата са политическият кръг “Звено” и Военният съюз. Те разпускат XXIII народно събрание, чийто председател е старият парламентарен лъв Александър Малинов.

КИМОН ГЕОРГИЕВ – ИДЕОЛОГЪТ И ВОДАЧЪТ НА ПРЕВРАТА ОТ 19 МАЙ 1934 Г.

После забраняват всички партии плюс ВМРО. Неговият водач Иван Михайлов е принуден да емигрира. Имуществото на политическите организации е конфискувано в полза на държавата.

Съставено е служебно правителство начело с Кимон Георгиев.

Той е известен като Главен специалист по превратите.

Участва в Деветоюнския от 1923 г., а по-късно и в Деветосептемврийския от 1944 г. Премиерът поверява двете най-важни министерства в условията на криза на вещи експерти. Портфейлът на финансите връчва на Петър Тодоров, а икономиката отива при Коста Бояджиев.

С този екип правителството започва да дърпа страната от кризата. Най-важната стъпка е реставрирането на стопанските връзки със Съветския съюз.

Основана е българо-съветска камара, която съживява търговските отношения между двете страни.

Успехът е постигнат благодарение на това, че няма Народно събрание, разделено на русофили и русофоби. Няма фанатици, които да се надвикват със “за” и “против”, насъскани от политическите си пристрастия.

Водещ е единствено икономическият интерес на страната. Петър Тодоров е германски възпитаник, а Коста Бояджиев е с диплома от Белгия. И двамата обаче стискат лапата на Славянската мечка.

Събирателни дружества за експлоатация на властта, нарича партиите Димо Казасов. Той е основателят на “Звено”, участник е в политическата промяна на 19 май 1934 г.

“Активното ядро на буржоазните партии бе съставено от службогонци, които през деня мечтаеха за властта, а през нощта сънуваха, че сменят гладните години със сити”, така той описва някогашната ситуация, която е близнак на сегашната.

“Градският лумпен – продължава Казасов, – с оръфани дрехи и кърпени обуща, следваше като домашно куче местния партиен водач и със зяпнали уста гълташе неговите думи като някакво си дошло “свише” откровение.”

“Преливането на членове от една буржоазна партия в друга беше постоянно явление. Когато дадена буржоазна партия идваше на власт, към нея от всички партии се стичаха тъмните отряди на службогонската и хищническата армия. Тя бързо затлъстяваше на власт и също тъй бързо изпостеляваше в опозиция.”

“Буржоазните партии от тая епоха не бяха нещо друго освен събирателни дружества за експлоатация на властта”, заключава звенарят.

Пак според Димо Казасов Народното събрание е празна говорилня.

Той разказва за един словесен дуел между демократа Михаил Такев и народняка Теодор Теодоров. Такев се изправил на трибуната и говорил четири часа.

Теодоров му го върнал тъпкано с осемчасова реч. Понеже го прекъсвали, той заплашил, че ще говори два дни.

“Ако Теодор Теодоров говори два дни, аз ще говоря четири дни!”, обявил докаченият Михаил Такев.

Тази вятърничава мелница е спряна със закриването на Народното събрание.

Законодателството се упражнява от Министерския съвет, който разглежда законопроектите на три четения и ги представя за утвърждаване на царя.

Борис III топи перо в мастилницата и парафира. Следва обнародване в “Държавен вестник” и съответният документ отива в коридорите на изпълнителната власт.

Кратко, ясно, точно!

Без ялови дебати, които преливат пустото в празното. По този начин до 1939 г. работят шест безпартийни кабинета.

Те съумяват не само да извадят страната от кризата, но и да постигнат завиден икономически растеж.

ПРЕЗ 1939 Г. ПРОИЗВЕЖДАМЕ 266 МИЛИОНА КИЛОВАТЧАСА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ, КОЕТО ПРАВИ 42 КВТЧ НА ЧОВЕК ОТ НАСЕЛЕНИЕТО

Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в предвоенна Европа.
Средната заплата е 2500 лв., пенсията – 1400 лв.

Хлябът е евтин. През 1938 г. на всеки българин се падат по 280 кг пшеница. По същото време за Румъния тази цифра е 245, за Югославия е 197, а за Гърция – едва 142.

Токът също е достъпен за всеки. Вецовете и тецовете са малки, но много ефективни. През 1939 г. те произвеждат 266 милиона киловат часа електроенергия, което прави 42 киловат- часа на глава от населението.