Депутатите обричат народа на смърт! Президентът предаде интересите на България!

Публикуваме отворено писмо, което набира много споделяния и коментари в социалната мрежа – Фейсбук.

Ето и целия текст на отвореното писмо:

„Потресен съм! А вие?

Потресен съм, че имаме народни избраници, които се считат за нещо повече от народа.

Потресен съм, че народен избраник си позволи да изрече от трибуната на Народното събрание, че работниците не могат да се сравняват и приравняват с депутатите.

Потресен съм, че всяка година народните ни избраници харчат милиони за нови автомобили и разходки из страната, а в същото време майки се чудят как да отгледат децата си, а нашите родители тънат в мизерия.

Потресен съм, че имаме народни избраници, които харчат безочетно пари, докато български деца и български мъже и жени са обречени на смърт, защото не могат да си позволят лечението.

Потресен съм, че имаме народни избраници, които от „любов“ към народа, гласуват закони, които обричат този народ на бавна и мъчителна смърт.

Потресен съм, че имаме президент, който се гордее с това, че е врага на някого.

Потресен съм, че имаме президент, който направи горда България за смях със своите необмислени изказвания и постъпки.

Потресен съм, че имаме президент, които е толкова „независим“, че подари независимостта на България.

Потресен съм, че имаме президент, за които интересите на чуждите му господари са над интересите на България.

Потресен съм, че имаме правителство, което със своите действия обрича на мизерия, глад и смърт народа си.

Потресен съм, че имаме правителство, за което наглостта и безочието са водещи в отношението към народа.

Потресен съм, че имаме правителство, което направи всичко, за да ликвидира дребния и среден бизнес.

Потресен съм, че имаме правителство, което ликвидира здравеопазването, за да изпълни поръчението за унищожение на българския народ.

Потресен съм, че имаме правителство, което в своята алчност харчи нашите пари за некачествени пътища, сгради и дейности без смисъл, изпълнявани от верни нему фирми.

Потресен съм, че имаме правителство, което ликвидира планомерно образованието в България.

Потресен съм, че имаме правителство, което изпълнява безпрекословно поръчката на чуждите си господари по подмяна на историята на нашия народ.

Потресен съм, че имаме правителство, което дава мило и драго за верните си избиратели от една малцинствена група и за тях има винаги пари, но виж, за българите няма.

Потресен съм, че имаме правителство, което оставя майка на девет деца българчета да се чуди как да ги отглежда.
Потресен съм, че имаме правителство, което с радост се съгласява чужди на нашия род и религия мигранти да се заселват в страната ни.

Потресен съм, че имаме правителство, което харчи милиони за издръжката на тези мигранти, но няма пари за нашите родители, за българските майки.

Потресен съм, че имаме премиер, заявил на висок глас, че е загърбил интересите на България, за да угоди на интересите на чуждите си господари.

Потресен съм, че имаме нагли министри, които си позволяват да обиждат обикновените хора, да се гаврят с мъката на хората, с историята ни, с дедите ни.

Потресен съм, че имаме политическа класа, която за 25 години превърна горда България в разграден двор.
Потресен съм, че имаме политическа класа, която за 25 години, от алчност за власт и пари, разграби народното богатство.

Потресен съм, че имаме политическа класа, която в изпълнение на чужди интереси ликвидира българската армия.
Потресен съм, че имаме политическа класа, която в изпълнение на чужди интереси, както и от алчност ликвидира българските промишленост и селско стопанство.

Потресен съм, че имаме политическа класа, за която чуждите интереси стоят над интересите на народа и родината, над България.

Потресен съм, че в нашата България всеки ден стават убийства, че няма сигурност за нашите деца.

Потресен съм, че нашата България стана България на мафията.

Потресен съм, че в нашата родина интересите на шепа български и чужди банкери и финансови мошеници са над интересите на народа.

Потресен съм, че в България основното занимание на повечето медии е лъжата, дезинформацията и сервилничеството със силните на деня.“

Анонимен автор

Умиращата България: Училищата се рушат и са обявени за продан

Десетки училища на пазара за имоти. Продават се за хиляди. В същото време други се превръщат в обори. Само за последните 10 години са закрити над 700 училища в страната, съобщава Нова телевизия.
Бодлива тел, вместо врата. Мучене на крави, вместо детски смях. Така днес посреща посетителите си бившето училище „Св. Св. Кирил и Методий” в село Горна Росица. В средата на 90-те училището е закрито. Днес няма следа, която да напомня за живот. Няма и табела, няма име. Само пуста, полуразрушена сграда. Останки, които будят спомените от миналото на бившите ученици.

В началото на миналия век жаждата за знания накарала хората от селото да си направят собствено училище, със собствени средства и труд. Сега – отново с помощта на човека, сградата се руши. Днес единствените обитатели са животните. Вътре не влизат вече дори и крадци, защото няма какво да вземат.

Преди години учениците не влизали дори с обувките си вътре. Сега и с обувки е трудно да стъпиш вътре. През годините училището се доказало като най-доброто в страната. Сега е просто обор за животни. Че там някога е имало живот доказват само разказите на хората, чийто втори дом е била сградата.

15 години, след като звънецът е спрял да бие, бившият директор все още не събира смелост да се срещне с останките от неговия живот. Повече от десетилетие за имотът се търси собственик. Цената на сградата с най-хубавите детски спомени е 60 000 лева. Кой да я купи обаче няма. Да я пази задача има общината.


А междувременно броят на закритите училища у нас расте всяка година. В село Горна Росица последва проверка и собственикът на животните, живеещи на полупансион в бившето училище, бе глобен.

В следващата история обаче държавата отдавна няма нищо общо със собствеността на училището. След стотина километра ни посреща село Белица край Трявна. Хората там отдавна са си тръгнали. Останали са 20-ина възрастни хора, а липсата на хора опазила сградата. Поне отвън.

Добре дошли в училище „Васил Левски”! Само избелелият надпис на сградата напомня, че там някога са учели деца. Преди 15 години община Трявна е продала имота си с идеята новият собственик да върне живота в сградата. Но плановете се провалили и днес отново се продава за сумата от 160 000 лева. Времето е заличило почти всички признаци на живот. Останали са само спомените.

В интернет десетки училища в цялата страна търсят нов собственик, а цените зависят от големината на имота, както и от района, в който се намират. От 30 000 евро до над 100 000 евро.

Перспектива обаче има – откриваме я в село Драгижево. В края на миналия век там е имало училище. Сега е дом за възрастни хора. В полите на Стара планина виждаме начина, по който сградите могат да се съхранят. За това, че някога сградата е била училище, напомня само старото игрище. През 2009 година сградата е купена от частно лице с идеята да се превърне в дом за възрастни хора. И планът проработва. Три години в него живеят около 30 души.

Някога в тези класни стаи са се раждали лекари, писатели и политици. Днес раждат само мишки./БЛИЦ

Как ГЕРБ откраднаха бизнеса на Гриша Ганчев?

В ранната пролет на 2012-а ловешкият индустриалец Гриша Ганчев бе особено горд, че е включен в правителствената делегация, предвождана лично от Бойко Борисов за посещението в Катар.

Ганчев, собственик на най-солидната фирма в ловешкия регион „Литекс комерс“, наивно вярваше, че е удостоен с тази чест от премиера, тъй като дава хляб на хиляди в захарните си заводи и заради предстоящото официално откриване на завода му за автомобили „Грейт Уоу“.

Трайчо Траков не бе единственият изгорял на плажа в Катар. Седмици по-късно Гриша Ганчев ще разкаже разочарован пред свои приятели за невижданата подлост на премиера Борисов.

„Бойко седна при мен по време на полета на отиване и 3 часа си говорихме за футбол и за бизнес… В Катар нищо не направихме, а като се върнах в България, при мен дойде едно момче – Митко Каратиста. Каза ми, че идва от името на Бойко и че щял да ми помогне да продам ВЕЦ-овете за стотици милиони, ако го направя свой съдружник. Изгоних го от офиса и му обясних, че аз нямам съдружници и не подарявам пари на Сульо и Пульо, щото и на мен никой не ми е давал даром“, цитират огорчения Гриша Ганчев негови добри приятели.

В средата на май 2012-а, само месец след като баровецът е отклонил офертата от Димитър Стефанов – Митко Каратиста, показно е арестуван Данаил Ганчев, първороден син на боса на футболен клуб „Литекс“. Ганчев-джуниър, който съвсем наскоро се е прибрал в България след завършено висше образование в Лондон, е задържан заедно с Милко Талев и още четирима души от висшия мениджърски екип на „Литекс комерс“ по обвинение за данъчни престъпления в захарния бизнес.

Отговорът на Гриша Ганчев е светкавичен – той затваря и петте захарни завода в България които са негова собственост от края на 90-те на миналия век и оставя на улицата 3700 души. Същевременно Ганчев също е обявен за задържане – бил заплашил да разпори корема на шефа на НАП Красимир Стефанов. На бизнесмена е определена гаранция от 500 000 лева. Същевременно мнозина алармират, че в захарния бизнес Гришата е жертва, а не нарушител – основният ДДС аферист в бизнеса със сладката стока е приближеният до Цветан Цветанов пловдивски измамник Иван Танев. Друга контрабандна схема за захар, влизаща в България от Полша, без да бъде плащано ДДС на държавата, е свързана с фирмата „Бахами“ ЕООД. Въпросната фирма е собственост на Румяна Николова, съпруга на Румен Пашата.

Ударът срещу Гриша Ганчев обаче не е единствено заради захарния бизнес. Да, МВР копоите на Цветан Цветанов са стимулирани щедро от Иван Танев, тъй като представят пред него ареста на сина на Гриша Ганчев за „лична услуга“ към контрабандната му схема. Всъщност истинската причина футболният бос да бъде ударен, е отказът му да продаде енергийните си дружества на Румен Николов – Пашата.

Ганчев контролираше 9 водноелектрически централи по поречието на река Благоевградска Бистрица, обединени в дружеството „ВЕЦ Енергия холдинг“. През декември 2012-а ВЕЦ „Бистрица“, ВЕЦ „Славово“ и каскада от още седем водноелектрически миницентрали бяха придобити от чешката фирма „Енерго про“ за 150 милиона евро. Посредник в сделката между Гриша Ганчев и чехите е Димитър Стефанов – Каратиста, действащ като подставено лице на Румен Николов – Пашата.

Половината от парите, преведени от „Енерго про“ по сметки на фирмата „Хидро електрик България“, впоследствие са трансферирани в офшорни дружества. Така Румен Пашата прибира 75 милиона евро от рекет. Малко след като сделката е финализирана, обвиненията срещу сина ма Гриша Ганчев – Данаил, за фиктивни сделки със захар с цел източване на ДДС от бюджета, тихомълком са свалени и 26-годишният мъж е освободен от ареста.

Аферата с ВЕЦ-овете на Гриша Ганчев не е единствената задкулисна енергийна схема на Румен Николов – Пашата. Още от есента на 2009-а босът на СИК бе внедрен от Бойко Борисов в ЧЕЗ чрез протежето си Димитър Стефанов – Митко Каратиста.

44-годишният бандит от столичния квартал „Надежда“ Митко Каратиста, разследван в средата на 90-те за рекет и умишлени палежи над складови бази в „Илиянци“, е назначен изненадващо за член на Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“ на 20 октомври 2009 г. с месечно възнаграждение от 35 000 лева. Високата заплата позволява на Митко Каратиста да легализира по-голяма част от криминалните си доходи. Тя обаче съвсем не е същината на далаверата на Румен Пашата и компания в ЧЕЗ.

Енергийните монополисти от Чехия са уличени още през есента на 2009-а в далавери с обществен и поръчки и с кражби в ТЕЦ „Варна“ чрез закупуването на скъпи въглища от Донбас, Украйна, на двойни цени. За да не им бъде отнет лицензът от държавата, чехите се съгласяват да поставят в Надзорния съвет посочения от Бойко Борисов представител на Румен Пашата – Митко Каратиста. Така всички обществени поръчки започват да минават през силовака от квартал „Надежда“.

За периода 2009-2012-а „ЧЕЗ България“ е сключила договори с фирми от орбитата на Митко Каратиста за предоставяне на услуги на обща стойност над 500 милиона лева. Към тази сума се прибавят и още 340 милиона лева, разпределени от Митко Каратиста по договори за избор на доставчици. Тоест – човекът на Румен Пашата е разпределяленергиен бюджет за 850 милиона в качеството си на началник в „ЧЕЗ България“. Това е и една от основните причини за непосилните сметки за ток, които българите продължават да плащат на чуждестранните енергийни окупатори.

Чистата печалба на Румен Николов – Пашата и подставеното му лице Димитър Стефанов от „ЧЕЗ България“ е около 450 милиона лева за последните четири години. Може би заради това човек от управата на държавното чешко енергийно дружество сподели преди около месец с репортер съмненията си, че масовите стачки срещу енергийните доставчици са инспирирани от Румен Пашата.

„Наше частно проучване установи категорично, че първите бунтове в Благоевград са проведени от хора на Румен Николов – Пашата, които са плащали на участници в протестите. Целта е била акциите ни на борсата да се сринат и мафиотски кръгове от България да изкупят на безценица между 20 и 30% от акциите ни. Да, но нещата излязоха извън контрол – цяла България се надигна и правителството падна“, твърди висшият служител на ЧЕЗ, който настоява името му да остане в тайна.

Фирми на Румен Николов – Пашата и до ден днешен отчитат електромерите на „ЧЕЗ България“

България пребори най-жестоката икономическа криза като забрани партиите и парламента

Преборихме кризата без партии и парламент!

През 1934 г. Народното събрание пусна кепенци, а депутатите излязоха в неплатен отпуск. Върху тази разчистена територия заработи нов политически модел, който измъкна страната от Голямата депресия.

Голямата депресия мачка световната икономика от 1929 г. насам. Фондовите борси са сринати. Банките са фалирали. Промишлеността е на колене. Безработицата е с космически размери. Милиони гладни са на улицата, опашките пред трудовите борси са километрични.

У нас на власт е Народният блок – коалиция от пет политически сили, доминирани от Демократическата партия.

“При управлението на Народния блок (1931-1934) – сочи историкът Тодор Галунов, – партийно-партизанските политически страсти и корупцията достигат апогея си в новата ни история."

Процесът на раздробяване на партиите тече с пълна сила.

АЛЕКСАНДЪР МАЛИНОВ (ВДЯСНО) Е ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РАЗТУРЕНОТО XXIII НАРОДНО СЪБРАНИЕ. ДО НЕГО СА ЦАРИЦА ЙОАННА И НИКОЛА МУШАНОВ

Появяват се много дребни формации, постоянно враждуващи помежду си и намиращи смисъла на съществуването си единствено в собственото си противопоставяне. Това дава “храна” на редица обществени дейци да поставят под съмнение ползотворната роля на партиите в политическата система.”

И ето че на 19 май 1934 г. родината осъмва с манифест за преврат. Документът е разлепен по улици и площади, народът се тълпи и чете: “Българи!

Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство.

Последвалата от това морално-политическа криза рискуваше да се обърне в държавна. Последният изход от това състояние е днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт. Партийните и лични власти не дадоха възможност не само да се разрешат, но и да се поставят държавните и стопански въпроси. Всичко това наложи партийната власт да бъде заменена с непартийна – национална власт.”

„Да живее България!“ - завършва паметният документ.

Авторите на преврата са политическият кръг “Звено” и Военният съюз. Те разпускат XXIII народно събрание, чийто председател е старият парламентарен лъв Александър Малинов.

КИМОН ГЕОРГИЕВ – ИДЕОЛОГЪТ И ВОДАЧЪТ НА ПРЕВРАТА ОТ 19 МАЙ 1934 Г.

После забраняват всички партии плюс ВМРО. Неговият водач Иван Михайлов е принуден да емигрира. Имуществото на политическите организации е конфискувано в полза на държавата.

Съставено е служебно правителство начело с Кимон Георгиев.

Той е известен като Главен специалист по превратите.

Участва в Деветоюнския от 1923 г., а по-късно и в Деветосептемврийския от 1944 г. Премиерът поверява двете най-важни министерства в условията на криза на вещи експерти. Портфейлът на финансите връчва на Петър Тодоров, а икономиката отива при Коста Бояджиев.

С този екип правителството започва да дърпа страната от кризата. Най-важната стъпка е реставрирането на стопанските връзки със Съветския съюз.

Основана е българо-съветска камара, която съживява търговските отношения между двете страни.

Успехът е постигнат благодарение на това, че няма Народно събрание, разделено на русофили и русофоби. Няма фанатици, които да се надвикват със “за” и “против”, насъскани от политическите си пристрастия.

Водещ е единствено икономическият интерес на страната. Петър Тодоров е германски възпитаник, а Коста Бояджиев е с диплома от Белгия. И двамата обаче стискат лапата на Славянската мечка.

Събирателни дружества за експлоатация на властта, нарича партиите Димо Казасов. Той е основателят на “Звено”, участник е в политическата промяна на 19 май 1934 г.

“Активното ядро на буржоазните партии бе съставено от службогонци, които през деня мечтаеха за властта, а през нощта сънуваха, че сменят гладните години със сити”, така той описва някогашната ситуация, която е близнак на сегашната.

“Градският лумпен – продължава Казасов, – с оръфани дрехи и кърпени обуща, следваше като домашно куче местния партиен водач и със зяпнали уста гълташе неговите думи като някакво си дошло “свише” откровение.”

“Преливането на членове от една буржоазна партия в друга беше постоянно явление. Когато дадена буржоазна партия идваше на власт, към нея от всички партии се стичаха тъмните отряди на службогонската и хищническата армия. Тя бързо затлъстяваше на власт и също тъй бързо изпостеляваше в опозиция.”

“Буржоазните партии от тая епоха не бяха нещо друго освен събирателни дружества за експлоатация на властта”, заключава звенарят.

Пак според Димо Казасов Народното събрание е празна говорилня.

Той разказва за един словесен дуел между демократа Михаил Такев и народняка Теодор Теодоров. Такев се изправил на трибуната и говорил четири часа.

Теодоров му го върнал тъпкано с осемчасова реч. Понеже го прекъсвали, той заплашил, че ще говори два дни.

“Ако Теодор Теодоров говори два дни, аз ще говоря четири дни!”, обявил докаченият Михаил Такев.

Тази вятърничава мелница е спряна със закриването на Народното събрание.

Законодателството се упражнява от Министерския съвет, който разглежда законопроектите на три четения и ги представя за утвърждаване на царя.

Борис III топи перо в мастилницата и парафира. Следва обнародване в “Държавен вестник” и съответният документ отива в коридорите на изпълнителната власт.

Кратко, ясно, точно!

Без ялови дебати, които преливат пустото в празното. По този начин до 1939 г. работят шест безпартийни кабинета.

Те съумяват не само да извадят страната от кризата, но и да постигнат завиден икономически растеж.

ПРЕЗ 1939 Г. ПРОИЗВЕЖДАМЕ 266 МИЛИОНА КИЛОВАТЧАСА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ, КОЕТО ПРАВИ 42 КВТЧ НА ЧОВЕК ОТ НАСЕЛЕНИЕТО

Жизненият стандарт на българина става един от най-високите в предвоенна Европа.
Средната заплата е 2500 лв., пенсията – 1400 лв.

Хлябът е евтин. През 1938 г. на всеки българин се падат по 280 кг пшеница. По същото време за Румъния тази цифра е 245, за Югославия е 197, а за Гърция – едва 142.

Токът също е достъпен за всеки. Вецовете и тецовете са малки, но много ефективни. През 1939 г. те произвеждат 266 милиона киловат часа електроенергия, което прави 42 киловат- часа на глава от населението.

Тонове злато се вадят в България, а продължаваме да теглим заеми ?!?

Близо 8 тона злато се добиват в България всяка година.

От енергийното министерство съобщиха конкретните данни, свързани с количеството ценен метал, изваден от недрата на страната ни.

7896 кг злато са добити общо от двете действащи находища- „Чала“ и „Челопеч“. Доказаните запаси на златосъдържащи руди възлизат на 27,6 млн тона, като през изминалата година са добити 2,1 млн тона- близо 10% от тях.

Още три находища се очаква да заработят у нас. Това са „Ада тепе“ в находище „Хан Крум“, „Милин камък“- в Брезник и „Седефче“- в Момчилград. Общо в трите находища запасите на злато са над 60 тона.
От добитите 8 тона злато, България е получила 71 млн лв от концесионни такси.

Какво излиза? Даваме златото си на безценица, за да теглим милиарди левове заеми всяка година. Дали ако не бяхме пуснали концесионери, а си го добивахме сами, нямаше да сме най-богатата държава поне на Балканите?

Нима инвеститорите, на които всяко правителство отчаяно разчита и възхвалява, нямаше да са почти изцяло български? Нима нямаше да има работни места за всички? Нима тогава минималните работни заплати в България щяха да са смешните 200 евро?

След 500-те години „османско съжителство“, ние пак сме роби-този път икономически.

Помечтайте, драги читатели, помечтайте и извикайте на глас заветното „Имам една мечта“: България да бъде свободна!
И я осъществете!

Нека заедно изхвърлим боклука!

Автор: Един студент по роботика и мехатроника, който иска да остане в България.

източник: sputnik.bg

Какво има да каже един БЪЛГАРИН от Беларус...

“Бе не знам кой от кого е по-богат в долари, ама аз си живея в Беларус и семейният ми бюджет е около 300 евро (айде лъжа 400 почти) пък имам син и се готвя за втори. Тънката мисъл е обаче, че тук за сметки плащам през зимата максимум 20 евро (и ми се виждат много, щото вече отвикнах от геноцида в БГ), образованието, медицината, храната в училище са безплатни, престъпност няма и никъде не слагат решетки по прозорци и балкони. Продуктите обърнати в евро са хляб-15 цента, мляко 43 цента, месо пилешко за кило гърди 1 евро, свинско врат без кост 2.25 евро, зеленчуците сами ги произвеждат и продават хората. Билетчето е 15 цента. Минск-Гомел-Мозир 400 км. с автобус е 4 евро (до морето в БГ 30 лева беше като си бях 2014). Ученик на улицата с цигара е недопустимо да видиш, веднага се викат родители, глоби, социални педагози и прочие, за чистотата изобщо няма да говоря, София ще стигне Минск точно никога. Не ми се занимава да изброявам колко са субсидиите на държавата при второ дете и трето (апартамент, ако по прописка ти е малко жилището и сте твърде много хора,държавата ти поема 90% от цената на жилището, останало го плащаш 10 години без лихви). И така за диктатурата и социалистическия строй, в който живея. Заводите работят, полята се сеят, циганите живеят в мир и разбирателство с другите. Тука ако мислиш да правиш “схеми“ веднага лошата диктатура и комунизъм те пращат за скромни 5-10 години. Пък преди две седмици изпълниха първата за 2016 година смъртна присъда за педофил изнасилил две близначки на по 7 годинки.
Яд ме е на българите, че им промиха мозъка. Аз съм тук и сега разбирам що е то демокрация и що е то диктатура! Айде със здраве на всички. . . Злите езици говорят, че живеем за сметка на кредитите на Русия, пък аз им викам да ходят да видят как живеят българите с кредитите от ЕС!
Ооо. . . да, за да се посмеят хората, така както майка ми се смее по скайпа, като и казвам да знаете, че получаваме с жена ми около 9 000 000 рубли. . . и въпреки всичко не мисля нито за сметки, нито за хладилника, нито се притеснявам някой да не дръпне чантата на жена ми. . .живея СПОКОЙНО!!!“

Ценностите в съвременното българско семейство

От доста години насам България държи челно място в социологическите изследвания по разводи в ЕС, след държави като Чехия, Литва и Естония. От 1,6 развода на 1000 души през 1990 – до 1,9 души на 1000 през 2010, като стигаме финал 2,0 души на хиляда през 2015. Бракоразводните дела за 2014-а година са 10 584. В сравнение с тази статистика данните относно сключените бракове не са никак оптимистични. България отново държи челно място – само че по най-ниски нива на сключени бракове – 2,9 на 1000 души. Крайната цифра на сключените бракове през 2014-а е 24 596. Говорейки с езика на статистика, е редно да се спомене и броят на извънбрачно родените деца у нас – 59 на хиляда, което е показател и за огромен ръст на семействата, живеещи без сключен брак.

След изведената обща статистика за страната, изведох и лична, засягащи мои познати. Там се оказа, че всеки втори мой връстник между 14 и 25 е с разделени родители или такива, на чието съжителство предстои разтрогване.

Всичките данни – официалните и тези, извлечени от личния опит, навеждат на мисълта, че през 2015 българското семейство претърпява сериозен крах. Още повече, че сякаш самото семейство вече не фигурира като ценност у българина.

И това е повече от притеснително, защото от незапомнени времена, през различни държавни катаклизми и кризи, българинът се е отъждествявал със силна родова и семейна принадлежност. Достатъчно е човек да хвърли поглед на родословното си дърво отпреди само едно петдесетилетие, за да забележи какви огромни фамилии са имали предците му. Връзката българин–семейство е била толкова силна и приоритетна, колкото и българин–земя. За да съществува такъв разрив в традиционното семейство в наши дни, говорим за колосална промяна в нравствеността и ценностната система на хората у нас. Защото, за да съществуватакава промяна в българската народопсихология, са намесени сериозни фактори.

Научното обяснение на явлението „разбито семейство“.

„Третата вълна“ на Алвин Тофлър е книга, която оказва огромно въздействие върху гражданското мислене за обществената промяна в края на XX век, въз основа на бурното развитие в сферата на компютърните и информационните технологии.

В труда си социологът набляга на идеята, че човечеството преживява три вълни на промяна, всяка от които заличава досегашните култури и цивилизации, заменяйки ги с нов начин на живот.

Първата вълна – аграрната революция, започнала 8000 години преди н.е. и продължила до края на XVII век. Нейната основна характеристика е авторитарна власт, децентрализирана икономика и огромно и производително семейство. Именно по времето на първата вълна родовата ценност, особено при българина, е била в своя възход. Семействата са побирали по 3 поколения, сраснати със земевладението, работилницата и производственият процес. Обучението на децата, лекуването на болните – всичко става в семейната общност. Затова и семейството е немобилно, но за сметка на това силно откъм традиция и още възможности за разрастване.

Втората вълна на развитие – индустриалната революция – обаче предвещава упадъка на семейството. Причината за това е, че неговите функции се изземат от новопоявилите се институции като училища, болници, старчески домове и прочие. Семейното ядро бива разбито от това, че съпрузите работят на различни места, разделени един от друг, а лишено от изгубената спойка на многото си функции, семейството се крепи само на психологически връзки, които са неустойчиви и непостоянни.

Информационната революция, която се явява „третата вълна“, според Тофлър възстановява изгубената семейна ценност. Това става на базата на развитието в сферата на комуникациите, което дава възможност на много хора да работят дистанционно от домовете си, да извършват самостоятелно базисните болнични тестове и прегледи, както и да обучават децата си от дома.

Социологът дава оптимистична прогноза за развитието на семейството в наши дни, когато третата, така наречена „информационна“, революция е в апогея си.

Това обаче не се случва при българите, които изглежда все още са заклещени между втората и третата вълна. И тук обяснението трябва да се търси в новообразуваните ценности на новите поколения, които притискат „семейната“.

Първата от тях е материализмът. Освен че подкопава индивидуалното развитие, материализмът се явява и пробойната, поради която семейството потъва.

Най-широкоразпространеното извинение на повечето българи за това защо браковете им се разпадат и защо не бързат със създаването на семейства и деца е финансовата криза, липсата на пари и тежкият живот. А това е изключително повърхностно и грешно твърдение.

Нека се замислим за българите от едно време и огромните им семейства от по няколко поколения. Те да не би да са били по-богати от нас? Нима са имали повече пари? Нима едно време не е имало различни кризи? За пример нека вземем българите от годините след Освобождението. Това са години, в които българската държава претърпява множество икономически, социални и политически премеждия, а и няколко войни. Ако сравним този период със съвремието ни, ще видим, че тогава животът не е бил по-лек, но за сметка на това семействата са имали огромен брой деца. Често същите са били отглеждани в едно помещение и дори в общи помещения с животните, но са успявали да оцелеят, за да могат в последствие да бутнат семейството напред.

Семействата от едно време са успявали да отгледат много деца със силата на родовата ценност и благодарение на множество лишения. Лишения, които огромен процент от съвременните българи не са готови да претърпят в името на създаването и отглеждането на поколение. Именно тук се корени западането на семейната традиция.

Материалните блага, които хората притежават днес, не са ни повече, ни по-малко от тези, които българите от миналото са имали. С тази разлика, че в днешно време те се насочват към натрупването на физически притежания, вместо в разрастването на семейството.

Третата вълна, бумът на технологиите – вместо да бъдат в полза на съвременния българин, те пробуждат в него консуматорски дух, който пренарежда човешките приоритети и желания. Така например, спечелените от някой човек пари, биват инвестирани в притежаването на все по-нови и по-нови блага като маркови дрехи, бързи компютри и телефони и т.н., вместо в създаването на поколение.



Поредна криза на духа.

В близост до Севлиево има едно село, което се нарича Петко Славейково. Оттам познавам един мъж, който благодарение на няколко декара притежавана земя успява да изхранва три поколения. Как става това? Петко Станимиров обработва земята, като с продадената продукция успява да изхрани семейството си, което обаче е около него, за да му помага. Макар и тръгнал от голо парче земя, сега мъжът е едър земевладелец с три деца, които, въпреки че живеят на село, имат компютри и коли.

Петко е добър пример за това как трябва да има ценностен баланс. Идеята е не да се съпоставят семейството и материализмът, който е неминуем в XXI век. Идеята е да се приоритизират и всичко да бъде умерено.

По последни данни българите удрят дъното по раждаемост. През 2014 година, са родени 62 932 деца, а през 2013 – 67 061. Намаляването на раждаемостта у нас за една година е с 0,5%. И то само за една година. Сравнявайки с по-ранни години, процентите се покачват до 5,5.

Това плавно ни насочва към мисълта за стопяването на нацията, за което се говори постоянно и навсякъде. Защото демографската криза е най-прякото последствие от крахa на българското семейство. Намаляването на българите като етнос вече е тенденция, която ще продължава и дълго занапред. И положението няма да стане по-оптимистично, докато семейството не се върне като ценност у българина.

Живеем в държава, в която всеки парадира с това, че е свободен да избира на база на демокрацията. Но освен с отговорности, изборите са свързани и с последствия. Надявам се повечето хора да узреят достатъчно, за да мислят и за последствията, които решенията им ще катализират в бъдеще. Защото в нас се корени генезисът на проблема и само в нас е ключът към промяната. Към по-добро. Защото, макар и да е немислимо да се върне аграрната революция и възходът на рода, е съвсем възможно създаването и отглеждането на поколение достатъчно да предпази нацията ни…

От изчезване.