Появиха се нови данни за дълга на СЩА. Според Департамента на финансите през 2014 г. дългът на САЩ е надминал 19 трилиона долара, което е 110 процента от брутния продукт на страната.
Това обаче е лъжа, тъй като в "чистия дълг" на държавата не влиза онази част, която е дълг на отделните щати, както и дълговете на различните държавни организации, функциониращи автономно и непряко зависещи от централния бюджет.
Освен това дълговете на централното правителство се делят на публични и вътрешни. Ако се погледне от този критерий федералният дълг на САЩ е 18,14 трилиона, публичният дълг е 13,04 трилиона, вътрешният дълг – 5,1 трилиона, общо 37 трилиона.
Но и това не е всичко. Налице са и държавните задължения спрямо своите граждани в областта на пенсионното осигуряване, здравеопазването, помощите за безработица, нуждаещи се, многодетни семейства и т.н.
И така, какъв всъщност е съвкупният дълг на САЩ? Преди три години той беше изчислен в Бостънския университет - към 2011 г. съвкупният дълг на САЩ беше 220 трилиона долара, а с дериватите 800 трилиона, а може би и… 1 квадрилион долара.
Тези данни съвпаднаха с публикуването на друга статистика. Тя показва, че 9 най-големи държави имат отношение "дълг – брутен продукт" над 300 процента, а 40 процента от останалите държави имат съотношение "дълг – продукт" над 100 процента.
Това е основният проблем на съвременния капитализъм. Присъдата вече е приведена в изпълнение. Дългът е неизплатим, той е колосален, космически,
Какви са причините? Ще ги повторим отново.
И така, американската икономика от края на 70-те години на миналия век е в крайно тежко положение. Доходите на американците падаха, научно-техническият прогрес се забавяше. СССР и социалистическите страни налагаха своята идеология по света. И в този момент на американския народ беше направена безпрецедентна "оферта". Същността й беше в следното: "Взимайте пари на кредит и купувайте нови стоки. А ние няма да искаме да връщате кредитите от своите доходи и ще ви даваме нови кредити, от които ще връщате старите и ще правите нови покупки."
И така се завъртя въртележката на потребителския капитализъм. Нова беше именно офертата – взимай, не мисли и харчи колкото искаш. Беше направо глупаво да отказват…
Днес резултатите са налице. Дълговете на домакинствата спрямо техните годишни приходи нараснаха два пъти. Сега всеки американец дължи 150 000 долара. Дълговете на корпорациите са още по-големи, на държавата – най-големи. Стойността на кредита падна почти до нулата, фондовият пазар пък скочи до небесата.
От гледна точка на икономиката и обществото важни са два проблема. Първият се състоеше в това, че делът на финансовия сектор, обслужващ това колосално кредитиране, нарасна няколко пъти. На второ място рязко се засили и диференцирането в доходите на американците. 90 процента от най-бедните не увеличиха своите доходи, а 10-те процента от най-богатите ги увеличи няколко пъти. Външно обаче това не се проявяваше силно, тъй като през последните 30 години жизненото равнище на американците се определяше не толкова от доходите им, колкото от разходите, т.е. от кредитите.
И преди 7 години се оказа, че тази оферта, която беше приета не само от американците, но и от много държави, вече не действа. Системата изгърмя. Тя работеше само в условията на падането на стойността на кредита. Но той вече не иска да пада. Никак. Просто вече няма накъде да пада – лихвата на Федералната резервна система на САЩ от 4 години е практически нула. А капитализмът е система, която се гради върху лихвите. Значи, това което наблюдаваме, сега вече не е капитализъм. Какво е, никой не знае.
Простите изчисления показват, че жизненото равнище на американците трябва да падне два-три пъти, за да се търси някакво равновесие. Но, ако това се случи, ще започне наистина революция. Шах и мат.
Често ме обвиняват, че не обичам твърде много САЩ. Нищо подобно. При мен, като единствен анализатор в Източна Европа, има приемственост от почти 40 години. САЩ не са Уол стрийт. Това казвам на онези, които са си възложили професионалната любов към тази страна.
Но онези, които все още могат да мислят, знаят и други неща.
И така, за първи път през 2009 г. 51 милиона американци практически всеки шести, нямат медицинска осигуровка.
На второ място, още през юли 2010 г. беше установен нов рекорд при американците, получаващи талони за храна – 41 милиона, т.е. всеки осми американец получава талони за храна.
На трето място са данните за разрива между богатите и бедните (достигнал максималното равнище за цялата история на наблюдението след 1967 г.) 14,5 (през 1968 г. – 7,69).
Общо равнището на бедността в САЩ е рекордно за последните 15 години. Под чертата на бедността живеят 13,3 процента от населението, т.е. 43,6 милиона американци.
Могат да се дадат още цифри – например за рекордните индивидуални банкрути или конфискуваните заради неизплащане на ипотеки домове. Това не променя същността, че цялата система в САЩ се движи към крах.
САЩ не могат да спасят себе си, да не говорим за световната икономика. За разлика от Великата депресия 1929-1932 г., сегашната криза не е само финансова. Истина е, че финансовият сектор стана напълно виртуален и не съдържа в себе си никаква реално полезна за обществото функция, въпреки своя колосален обем. Дълговите задължения, създадени от американското виртуално финансиране, са 20 пъти по-големи от целия световен брутен продукт. Някои казват – даже 40 пъти, т.е. всички пари за следващите 20-40 години вече са похарчени и средства за развитието на реалния сектор няма и не се предвиждат. Натрупани са дългове с дериватите за 700 трилиона долара при годишен брутен продукт на целия свят от 30 трилиона. И всички опити да се стабилизира ситуацията с ново наливане на долари са обречени, тъй като не е възможно да се спасят старите дългове с нови.
С това е свързана и втората причина за кризата, т.е. колосалното количество с нищо необезпечени в реалността долари на САЩ, които даже изпълняват ролята на универсална световна валута. Заради това парите загубиха своето основно качество – да са средство за натрупване на капитал, тъй като нямат никаква реална стойност. Натрупаните купища пари в един момент могат да се обезценят, тъй като не са обезпечени с нищо.
Така стигаме до следната причина на кризата – дисбалансът между реалния сектор и сектора на услугите. В стремежа към по-големи печалби производството на стоки от САЩ започна да емигрира към развиващите се страни, където работната сила е по-евтина. Допълнително те са затрупвани с долари и ценни книжа без никакво покритие, но изнасят към САЩ напълно реални нефт, газ, храни, дрехи и т.н.
В момента става и преразпределението на политическата карта на света. То става пред нашит очи и е неизбежно. Основният признак на кризата са военните действия. В момента е започнала поредица от паралелно развиващи се локални конфликти, които ще доведат до промяна на политическата карта на света.
С войната в Украйна кризата ще влезе в нова фаза, която обхваща целия свят.
Какви са изходните позиции на участващите в нея страни? Върхушката на САЩ е взела решение за гореща фаза на започнатата от години Трета световна война в Близкия Изток и Северна Африка. Сега тя се разшири към Украйна, Русия, Китай и други основни ресурсни държави.
САЩ открито поеха курс към силово преустройство на света и демонтаж на международната система за сигурност. Стратегията на глобалната плутокрация е ясна.
Основните задачи за новата война на Запада са:
- да се отвлече вниманието на западните общества от кризата и от срива на тяхното жизнено равнище чрез създаването на външния враг – ислямският, руският, китайският, иранският, като гневът на населението бъде канализиран срещу тях, а не срещу собствения елит;
- да се "изчистят" чрез войната колосалните дългове, да се осъществи "банкрут чрез кръв", Федералният резерв на САЩ и доларовата система да останат в миналото и огромните дългове да бъдат "отписани";
- в процеса на войната трябва да се построи новата неоколониална цивилизация на основата на нови технологии, но със старото съдържание. Господарите на Запада са убедени, че планетата е пренаселена и "излишните хора" използват твърде много ресурси. Заради това "под нож" ще отидат повечето от тях;
- на тази основа трябва да настъпи раздробяване на големите национални държави и държави-цивилизации: Русия, Китай, Индия и Иран, като основният военен инструмент на новата колониална система ще е НАТО.
Кризата се приближи до най-опасната за тях точка – не финансова или икономическа, а системна. От нея те искат да се спасят чрез поредна макрорегионална или даже глобална война. За тази цел сега става бързо консолидиране на голяма част от буржоазно-аристократичната върхушка по света в защита на нейните геостратегически цели. Това е първата част от въпроса за тях.
Втората е да се спечели. Световната олигархия отива на война, за да спечели.
Към този момент пътят беше дълъг. Още през 2001 г. (след събитията в Ню Йорк), а в някои случаи още от началото на 90-те години с още няколко коментатори по света, започнахме да анализираме и предвиждаме най-вероятния път към колапса на съвременния либерален капитализъм и на неговия бастион САЩ. Жизнено важна част от този анализ беше икономическото дестабилизиране на планетата, предизвикано от загубата на долара на статута на световна резервна валута.
Освен това винаги съм сочил, че финансовата криза няма да се случи в ситуация на политическо затишие или вакуум, и че западната финансова банкерска върхушка, която създаде сегашната криза, няма да позволи крахът на западната икономика, на долара и на глобалните пазари да стане без събитие – прикритие, което да скрие тяхната вина. На тях им беше нужно нещо наистина голямо, което да "гипсира" обикновените хора, да ги изпълни със страх и безпомощност. На глобалния елит е необходим Апокалипсис.
Сега идеологията отпадна и грозната муцуна на Апокалипсиса изплува още по-релефно и светът стигна до реалната опасност от термоядрена война.
Военните действия на САЩ срещу Сирия и сега срещу Русия в Украйна, каквато и да е тяхната мотивация, могат да бъдат началото на Трета световна война – ядрена и глобална.
Но много бързо САЩ стигнаха до момента, в който фигурите им на дъската започнаха да падат.
Пред нашите очи завършва ерата на либералния капитализъм и на капиталистическата цивилизация, базираща на единния емисионен център и частното присвояване на печалбата от банковите лихви.
Това е същността на капитализма въобще. Едновременно се води колосална война за икономиката на бъдещия свят и за неговата идеология.
Става дума за нова социална и икономическа цивилизация. Сегашната капиталистическа теория и практика рухнаха. Това е демонтажът на капитализма и на епохата на финансовите пирамиди и западни емисионни парични центрове.
Срещу тях започна ренесансът на съпротивата срещу диктатурата на банките и глобалния банков фашизъм.
Крахът на САЩ и на Западния проект остави целия свят в дълбок идеологически вакуум. САЩ фактически се отказват от своята позиция на лидер на Западния проект и вече нямат ресурси да налагат на света неговите принципи, което ще доведе и до разпадане на технологичната зона на САЩ. Това означава, че в близка и средносрочна перспектива САЩ ще затъват в паяжината на жестоки идеологически и икономически битки. Да се удържи ситуацията в рамките на предишните правила н играта вече е невъзможно.
Така стигаме до същността на нещата – че става дума за криза на системата, тоест на системна криза на капитализма.
Капитализмът умира, по-точно вече е умрял. И на негово място идва нещо ново, което още не е известно.
САЩ от няколко десетилетия живеят на кредит благодарение на измисления от тях потребителски, тоест кредитен капитализъм. САЩ произвеждат по-малко от 20 процента от световния брутен продукт, но потребяват 40 на сто от него.
Но даже в минималния вариант дългът надминава годишния световен брутен продукт 6 пъти. Това означава, че парите за икономическия ръст на целия свят са изядени и няма откъде да се вземат. Така САЩ въвличат в пропастта и другите страни.
И така, какво ни очаква?
Очаква ни преди всичко трети фалит на американския долар, който ще постави точка на почти 70-годишното му доминиране като единствена световна резервна валута.
В момента светът преживява последния балон на държавните дотации за частните банки и масивната емисия на долари. Всичко това е обречено на глобален крах.
Това е цикълът на изчерпването на възможностите за пространствена експанзия на капитала, т.е. на глобализирането на долара. Оказва се, че "цялата земя вече е малка", и че няма нови пространства за усвояване. Капитализмът достигна и до последните кътчета на Земята. Появи се остър дефицит от ресурси.
По този начин в момента в една точка се сливат две огромни кризи – на предишната система на световна хегемония, и на изчерпването на възможностите за експанзия на капитала.
Въпросът вече не е по какъв начин ще оцелее капиталистическата система, а какво ще дойде на нейно място.
Днес по-голямата част от американската икономика е виртуална и може просто да изчезне. Тя не съществува. Ще останат обаче огромни дългове и милиони безработни в сферата на услугите.
САЩ са фалирала държава, тъй като основният източник за покриване на този дефицит са заемите и кредитите.
Заради това сега финансовата върхушка на САЩ се опитва да скрие колкото се може по-дълго фалита на държавата и да запази статуквото, докато започне икономическо реколонизиране на света.
По-просто казано, пред американците стои задачата да нулират собствените дългове и да продължат да живеят за сметка на другите. Да постигнат това могат само ако насочат разрушителните сили на кризата срещу конкурентите – ЕС, Китай, Русия, Япония, и проведат презареждане на глобалната икономическа система пак за сметка на останалия свят.
Тъй като САЩ се опитват да се спасят като прехвърлят кризата си върху другите, нещата закономерно стигнаха и до Европа, където може да се появи срив на жизненото равнище с 60 процента, което ще доближи ситуацията до сегашната в Египет, тоест разходите за продоволствие в Европа, които сега възлизат на около 40 процента от доходите, ще стигнат 80 процента, толкова, колкото са в Египет.
САЩ са в ситуация, която в шахмата се нарича цугцванг. Всеки следващ ход само влошава ситуацията. Заедно с нея все по-отчетлива е неизбежността от техен банкрут.
Сегашната криза отдавна надмина Великата депресия от 30-те години на миналия век, това е последната криза на капитализма, тъй като е криза на самата система.
Това е и краят на така наречения "Златен телец". Доларовото колонизиране на планетата от либералния капитализъм стигна до лимита. Печатането на зелени хартийки, на всякакви кредити и деривати, надмина 700 трилиона долара.
Това е краят на цялата идеология, основаваща се на вярата в банките и всемогъщество на долара, тоест на тоталното идеологизиране на лъжата. Това вече го няма. "Край", The End.
Това е краят на така наречения "Западен проект".
Когато се говори за катастрофа на сегашната цивилизация или за края на сегашната икономическа епоха, това е и край на епохата на долара и нефта. Досега глобализирането ставаше на основата на нефта, оценяван в долари. Когато този ресурс ставаше все по-малко САЩ започнаха да го търсят по целия свят и се опитват да го контролират чрез печатането и оценката му в долари.
Съвременната геополитика е геополитиката на нефта. За това писах още преди 20 години. А съвременният долар – това е нефтодоларът, въведен в началото на 70-те години на миналия век, когато САЩ се отказаха от златното покритие на долара. Кризата на САЩ като глобален лидер се дължи на кризата на долара като глобална валута, което пък се дължи на кризата на нефта като глобален енергоносител. Сега на мястото на традиционния нефтен и доларов свят идва нов свят. Все повече страни в двустранните си отношения преминават към национални валути, което означава, че делът на долара се съкращава. Тенденцията е все по-отчетлива.
Битката е колосална. Върху долара беше построена цялата световна финансова система. Но липсва фундаментът. Силата на долара не е в това, че икономиката на САЩ произвежда повече от другите. Силата на икономиката на САЩ е, че тази страна потребява повече от другите. По-точно, че основното потребление в света се изразява в долари, в това число на енергоресурсите.
Това означава, че главният механизъм на кризата е падането на потреблението в САЩ и на търсенето на долари. Заради това САЩ правят всичко възможно да наливат потреблението и чрез спасяването на банките искат да запазят контрола върху добива и търговията с енергоресурси.
Такава криза не е имало в историята на капитализма. Това е същността. Защото икономиката на тази планета все пак е най-важна.
В Украйна се разиграва поредната драма. Какво ще става оттук нататък едва ли може да се предвиди. Но едно е ясно – еднополюсният свят, налаган от 80-те години на ХХ век от САЩ и световната олигархия, приключва. Сега въпросът е дали ще завърши с ядрена катастрофа или светът ще намери сили да погребе без сериозни трусове западната империя.
На повърхността изплуваха всички процеси, които се трупаха и оформиха през последните 20 години – САЩ срещу Русия, възходът на Китай, залезът на долара, развитието на новите икономики в БРИКС, "нуждата от нова идеология за човечеството" и т.н.
САЩ правят всичко възможно да останат на върха чрез пълно хаотизиране на света, и ограждането с него на Русия, след това на Китай.
През последните години неведнъж писахме, че арабската пролет и цветните революции в Югославия, Грузия, Египет, Северна Африка, сега и в Киев, имат една цел – да родят хаос и насилие.
САЩ откриха и украинския фронт и докато всички изгледи са насочени към него, подготвят нови – балтийски, молдавски, киргизки, черноморски. Утре ще дойде и полски и накрая немски фронт. Това е целта, т.е. украинската криза да даде метастази в други райони на Евразия.
След пораженията в Афганистан, Ирак, Либия и особено в Сирия, САЩ се решиха на най-голямата провокация, пренесоха фронта в Украйна, пред вратите на Русия. Заради това украинският конфликт е само епизод в цялата тази операция, чиято крайна цел е разрушение на изграждания съюз между Русия и Китай и между Русия и Европа.
Още по-добре е това да е война между Русия и Украйна. Трябва да настъпи пълен колапс в Киев и Москва и хаосът и гражданската война да преминат в Русия. Рикошетът трябва да удари и Европа. На сцената трябва да излязат нови атланто-фашисти и европейски ултрадесни групировки, които в съюз с анархизма и левичарството да станат сила, аналогична на салафитите и уахабизма в ислямския свят.
Световният ред ще бъде окончателно разрушен и ще настъпи хаос в него. САЩ ще се опитат да продължат своята хегемония, тъй като в глобалния колапс те могат да припишат на извънредните обстоятелства всички свои проблеми и противоречия. В този хаос вече никой няма да има време и желание да пита кое е истина и кое е лъжа.
За Вашингтон не е нужно мирно решение в Украйна. Той иска конфронтация. Иска да въвлече Москва в конфликт в Украйна и да пресъздаде Афганистан от 80-те години, но вече в сърцето на Европа. Целта е да бъде въвлечен Путин във военната пропаст, която ще изолира Русия от нейните съюзници, ще подкопае съвземащата се руска икономика, ще сблъска руските войски с американските наемници и ще разруши отношенията на Русия с ЕС, ще създаде оправдание за интервенции на НАТО, след което ще последва разполагане на ядрено оръжие на украинска територия. Такъв е планът.
За да създадат оправдание за своя имперски план САЩ трябва да направят Путин да изглежда като опасен агресор. Това е капанът в Украйна – че Путин няма да издържи на провокацията и ще изпрати руски войски.
С други думи, няма никаква украинска страна на конфликта, още повече че има хунта, появила се в Киев. Има руска страна и американски марионетки, завзели с преврат властта в Киев и изпълняващи инструкциите на господарите си.
Светът е на прага на нещо невиждано и нечувано. Онова, което става днес, не е само криза, но финансово-икономически апокалипсис, който ще доведе до залеза на съвременния капитализъм.
Това е краят на западната капиталистическа цивилизация и на Американския век, който трябваше да продължи 100 години, но продължи точно 1 година – до 11 септември 2001 г., след което започна агонията.
Това е и началото на истинския постамерикански ХХІ век, който е с коренно различни параметри. Това е първата глобална Велика депресия и началото на нов непознат свят, който ще се изгражда през целия текущ век.
Капиталистическата финансова система се оказа мит, опиращ се на зелени хартийки. Днес всички говорят за финансово Ватерлоо и цунами, както и за необходимостта от изграждане на многополюсен свят. И задават въпроса "какво ни очаква".
Изходът е смяна на системата. Всички страни, в това число Русия и Китай, действат в рамките на същата система и принципни различия на проектите вече няма. САЩ не могат да останат извън войната и ще трябва да вземат в нея непосредствено участие, даже да я започнат.
Така, в момента САЩ нямат почти никакъв избор – или затъват в хаоса, или бавно се свличат в ямата, което е едно и също. От дълга може да ги избави само глобална война, която ще "отпише" всички задължения. Но това в съвременния свят е невъзможно и е самоубийствено. В икономиката се нарича край на системата. Единственият възможен финал е още по-голям крах.
В този смисъл Третата световна война отдавна е започнала.
Значи, по-точният въпрос е дали не сме пред началото на ядрения етап на Третата световна война.
Така нареченото "казино на края на вселената" е пред ядрена катастрофа. Какъв е поредният номер на световната война няма никакво значение, нито пък дали се определя като Армагедон или Апокалипсис.
В това казино САЩ и Западът дължат 2 квадрилиона долара на другите. Всички сме участници в трилъра "безкрайният ужас на ужасния край". Пациентът е в кома. Смъртта е неизбежна.
Само 30 години неограничено всевластие на капитализма бяха достатъчни, за да бъде унищожен самият капитализъм.
Само за 30 години той успя да набута целия свят в дългова, производствена и демографска безизходица, да превърне милиони хора в стадо от постиндустриални аборигени, да задуши научно-техническия прогрес, да криминализира "елитите", за да стигнем до момента, в който Западът с нова голяма война иска да нулира своите дългове и да разпространи хаоса, за да може да елиминира геополитическите си противници.
Ясно е, че кризата ще продължи докато не изчезне самата система. Това е криза на системата. Системата се нарича капитализъм.
Разбира се, капитализмът мисли с точно обратните категории… И в това е най-голямата опасност.
Освен това дълговете на централното правителство се делят на публични и вътрешни. Ако се погледне от този критерий федералният дълг на САЩ е 18,14 трилиона, публичният дълг е 13,04 трилиона, вътрешният дълг – 5,1 трилиона, общо 37 трилиона.
Но и това не е всичко. Налице са и държавните задължения спрямо своите граждани в областта на пенсионното осигуряване, здравеопазването, помощите за безработица, нуждаещи се, многодетни семейства и т.н.
И така, какъв всъщност е съвкупният дълг на САЩ? Преди три години той беше изчислен в Бостънския университет - към 2011 г. съвкупният дълг на САЩ беше 220 трилиона долара, а с дериватите 800 трилиона, а може би и… 1 квадрилион долара.
Тези данни съвпаднаха с публикуването на друга статистика. Тя показва, че 9 най-големи държави имат отношение "дълг – брутен продукт" над 300 процента, а 40 процента от останалите държави имат съотношение "дълг – продукт" над 100 процента.
Това е основният проблем на съвременния капитализъм. Присъдата вече е приведена в изпълнение. Дългът е неизплатим, той е колосален, космически,
Какви са причините? Ще ги повторим отново.
И така, американската икономика от края на 70-те години на миналия век е в крайно тежко положение. Доходите на американците падаха, научно-техническият прогрес се забавяше. СССР и социалистическите страни налагаха своята идеология по света. И в този момент на американския народ беше направена безпрецедентна "оферта". Същността й беше в следното: "Взимайте пари на кредит и купувайте нови стоки. А ние няма да искаме да връщате кредитите от своите доходи и ще ви даваме нови кредити, от които ще връщате старите и ще правите нови покупки."
И така се завъртя въртележката на потребителския капитализъм. Нова беше именно офертата – взимай, не мисли и харчи колкото искаш. Беше направо глупаво да отказват…
Днес резултатите са налице. Дълговете на домакинствата спрямо техните годишни приходи нараснаха два пъти. Сега всеки американец дължи 150 000 долара. Дълговете на корпорациите са още по-големи, на държавата – най-големи. Стойността на кредита падна почти до нулата, фондовият пазар пък скочи до небесата.
От гледна точка на икономиката и обществото важни са два проблема. Първият се състоеше в това, че делът на финансовия сектор, обслужващ това колосално кредитиране, нарасна няколко пъти. На второ място рязко се засили и диференцирането в доходите на американците. 90 процента от най-бедните не увеличиха своите доходи, а 10-те процента от най-богатите ги увеличи няколко пъти. Външно обаче това не се проявяваше силно, тъй като през последните 30 години жизненото равнище на американците се определяше не толкова от доходите им, колкото от разходите, т.е. от кредитите.
И преди 7 години се оказа, че тази оферта, която беше приета не само от американците, но и от много държави, вече не действа. Системата изгърмя. Тя работеше само в условията на падането на стойността на кредита. Но той вече не иска да пада. Никак. Просто вече няма накъде да пада – лихвата на Федералната резервна система на САЩ от 4 години е практически нула. А капитализмът е система, която се гради върху лихвите. Значи, това което наблюдаваме, сега вече не е капитализъм. Какво е, никой не знае.
Простите изчисления показват, че жизненото равнище на американците трябва да падне два-три пъти, за да се търси някакво равновесие. Но, ако това се случи, ще започне наистина революция. Шах и мат.
Често ме обвиняват, че не обичам твърде много САЩ. Нищо подобно. При мен, като единствен анализатор в Източна Европа, има приемственост от почти 40 години. САЩ не са Уол стрийт. Това казвам на онези, които са си възложили професионалната любов към тази страна.
Но онези, които все още могат да мислят, знаят и други неща.
И така, за първи път през 2009 г. 51 милиона американци практически всеки шести, нямат медицинска осигуровка.
На второ място, още през юли 2010 г. беше установен нов рекорд при американците, получаващи талони за храна – 41 милиона, т.е. всеки осми американец получава талони за храна.
На трето място са данните за разрива между богатите и бедните (достигнал максималното равнище за цялата история на наблюдението след 1967 г.) 14,5 (през 1968 г. – 7,69).
Общо равнището на бедността в САЩ е рекордно за последните 15 години. Под чертата на бедността живеят 13,3 процента от населението, т.е. 43,6 милиона американци.
Могат да се дадат още цифри – например за рекордните индивидуални банкрути или конфискуваните заради неизплащане на ипотеки домове. Това не променя същността, че цялата система в САЩ се движи към крах.
САЩ не могат да спасят себе си, да не говорим за световната икономика. За разлика от Великата депресия 1929-1932 г., сегашната криза не е само финансова. Истина е, че финансовият сектор стана напълно виртуален и не съдържа в себе си никаква реално полезна за обществото функция, въпреки своя колосален обем. Дълговите задължения, създадени от американското виртуално финансиране, са 20 пъти по-големи от целия световен брутен продукт. Някои казват – даже 40 пъти, т.е. всички пари за следващите 20-40 години вече са похарчени и средства за развитието на реалния сектор няма и не се предвиждат. Натрупани са дългове с дериватите за 700 трилиона долара при годишен брутен продукт на целия свят от 30 трилиона. И всички опити да се стабилизира ситуацията с ново наливане на долари са обречени, тъй като не е възможно да се спасят старите дългове с нови.
С това е свързана и втората причина за кризата, т.е. колосалното количество с нищо необезпечени в реалността долари на САЩ, които даже изпълняват ролята на универсална световна валута. Заради това парите загубиха своето основно качество – да са средство за натрупване на капитал, тъй като нямат никаква реална стойност. Натрупаните купища пари в един момент могат да се обезценят, тъй като не са обезпечени с нищо.
Така стигаме до следната причина на кризата – дисбалансът между реалния сектор и сектора на услугите. В стремежа към по-големи печалби производството на стоки от САЩ започна да емигрира към развиващите се страни, където работната сила е по-евтина. Допълнително те са затрупвани с долари и ценни книжа без никакво покритие, но изнасят към САЩ напълно реални нефт, газ, храни, дрехи и т.н.
В момента става и преразпределението на политическата карта на света. То става пред нашит очи и е неизбежно. Основният признак на кризата са военните действия. В момента е започнала поредица от паралелно развиващи се локални конфликти, които ще доведат до промяна на политическата карта на света.
С войната в Украйна кризата ще влезе в нова фаза, която обхваща целия свят.
Какви са изходните позиции на участващите в нея страни? Върхушката на САЩ е взела решение за гореща фаза на започнатата от години Трета световна война в Близкия Изток и Северна Африка. Сега тя се разшири към Украйна, Русия, Китай и други основни ресурсни държави.
САЩ открито поеха курс към силово преустройство на света и демонтаж на международната система за сигурност. Стратегията на глобалната плутокрация е ясна.
Основните задачи за новата война на Запада са:
- да се отвлече вниманието на западните общества от кризата и от срива на тяхното жизнено равнище чрез създаването на външния враг – ислямският, руският, китайският, иранският, като гневът на населението бъде канализиран срещу тях, а не срещу собствения елит;
- да се "изчистят" чрез войната колосалните дългове, да се осъществи "банкрут чрез кръв", Федералният резерв на САЩ и доларовата система да останат в миналото и огромните дългове да бъдат "отписани";
- в процеса на войната трябва да се построи новата неоколониална цивилизация на основата на нови технологии, но със старото съдържание. Господарите на Запада са убедени, че планетата е пренаселена и "излишните хора" използват твърде много ресурси. Заради това "под нож" ще отидат повечето от тях;
- на тази основа трябва да настъпи раздробяване на големите национални държави и държави-цивилизации: Русия, Китай, Индия и Иран, като основният военен инструмент на новата колониална система ще е НАТО.
Кризата се приближи до най-опасната за тях точка – не финансова или икономическа, а системна. От нея те искат да се спасят чрез поредна макрорегионална или даже глобална война. За тази цел сега става бързо консолидиране на голяма част от буржоазно-аристократичната върхушка по света в защита на нейните геостратегически цели. Това е първата част от въпроса за тях.
Втората е да се спечели. Световната олигархия отива на война, за да спечели.
Към този момент пътят беше дълъг. Още през 2001 г. (след събитията в Ню Йорк), а в някои случаи още от началото на 90-те години с още няколко коментатори по света, започнахме да анализираме и предвиждаме най-вероятния път към колапса на съвременния либерален капитализъм и на неговия бастион САЩ. Жизнено важна част от този анализ беше икономическото дестабилизиране на планетата, предизвикано от загубата на долара на статута на световна резервна валута.
Освен това винаги съм сочил, че финансовата криза няма да се случи в ситуация на политическо затишие или вакуум, и че западната финансова банкерска върхушка, която създаде сегашната криза, няма да позволи крахът на западната икономика, на долара и на глобалните пазари да стане без събитие – прикритие, което да скрие тяхната вина. На тях им беше нужно нещо наистина голямо, което да "гипсира" обикновените хора, да ги изпълни със страх и безпомощност. На глобалния елит е необходим Апокалипсис.
Сега идеологията отпадна и грозната муцуна на Апокалипсиса изплува още по-релефно и светът стигна до реалната опасност от термоядрена война.
Военните действия на САЩ срещу Сирия и сега срещу Русия в Украйна, каквато и да е тяхната мотивация, могат да бъдат началото на Трета световна война – ядрена и глобална.
Но много бързо САЩ стигнаха до момента, в който фигурите им на дъската започнаха да падат.
Пред нашите очи завършва ерата на либералния капитализъм и на капиталистическата цивилизация, базираща на единния емисионен център и частното присвояване на печалбата от банковите лихви.
Това е същността на капитализма въобще. Едновременно се води колосална война за икономиката на бъдещия свят и за неговата идеология.
Става дума за нова социална и икономическа цивилизация. Сегашната капиталистическа теория и практика рухнаха. Това е демонтажът на капитализма и на епохата на финансовите пирамиди и западни емисионни парични центрове.
Срещу тях започна ренесансът на съпротивата срещу диктатурата на банките и глобалния банков фашизъм.
Крахът на САЩ и на Западния проект остави целия свят в дълбок идеологически вакуум. САЩ фактически се отказват от своята позиция на лидер на Западния проект и вече нямат ресурси да налагат на света неговите принципи, което ще доведе и до разпадане на технологичната зона на САЩ. Това означава, че в близка и средносрочна перспектива САЩ ще затъват в паяжината на жестоки идеологически и икономически битки. Да се удържи ситуацията в рамките на предишните правила н играта вече е невъзможно.
Така стигаме до същността на нещата – че става дума за криза на системата, тоест на системна криза на капитализма.
Капитализмът умира, по-точно вече е умрял. И на негово място идва нещо ново, което още не е известно.
САЩ от няколко десетилетия живеят на кредит благодарение на измисления от тях потребителски, тоест кредитен капитализъм. САЩ произвеждат по-малко от 20 процента от световния брутен продукт, но потребяват 40 на сто от него.
Но даже в минималния вариант дългът надминава годишния световен брутен продукт 6 пъти. Това означава, че парите за икономическия ръст на целия свят са изядени и няма откъде да се вземат. Така САЩ въвличат в пропастта и другите страни.
И така, какво ни очаква?
Очаква ни преди всичко трети фалит на американския долар, който ще постави точка на почти 70-годишното му доминиране като единствена световна резервна валута.
В момента светът преживява последния балон на държавните дотации за частните банки и масивната емисия на долари. Всичко това е обречено на глобален крах.
Това е цикълът на изчерпването на възможностите за пространствена експанзия на капитала, т.е. на глобализирането на долара. Оказва се, че "цялата земя вече е малка", и че няма нови пространства за усвояване. Капитализмът достигна и до последните кътчета на Земята. Появи се остър дефицит от ресурси.
По този начин в момента в една точка се сливат две огромни кризи – на предишната система на световна хегемония, и на изчерпването на възможностите за експанзия на капитала.
Въпросът вече не е по какъв начин ще оцелее капиталистическата система, а какво ще дойде на нейно място.
Днес по-голямата част от американската икономика е виртуална и може просто да изчезне. Тя не съществува. Ще останат обаче огромни дългове и милиони безработни в сферата на услугите.
САЩ са фалирала държава, тъй като основният източник за покриване на този дефицит са заемите и кредитите.
Заради това сега финансовата върхушка на САЩ се опитва да скрие колкото се може по-дълго фалита на държавата и да запази статуквото, докато започне икономическо реколонизиране на света.
По-просто казано, пред американците стои задачата да нулират собствените дългове и да продължат да живеят за сметка на другите. Да постигнат това могат само ако насочат разрушителните сили на кризата срещу конкурентите – ЕС, Китай, Русия, Япония, и проведат презареждане на глобалната икономическа система пак за сметка на останалия свят.
Тъй като САЩ се опитват да се спасят като прехвърлят кризата си върху другите, нещата закономерно стигнаха и до Европа, където може да се появи срив на жизненото равнище с 60 процента, което ще доближи ситуацията до сегашната в Египет, тоест разходите за продоволствие в Европа, които сега възлизат на около 40 процента от доходите, ще стигнат 80 процента, толкова, колкото са в Египет.
САЩ са в ситуация, която в шахмата се нарича цугцванг. Всеки следващ ход само влошава ситуацията. Заедно с нея все по-отчетлива е неизбежността от техен банкрут.
Сегашната криза отдавна надмина Великата депресия от 30-те години на миналия век, това е последната криза на капитализма, тъй като е криза на самата система.
Това е и краят на така наречения "Златен телец". Доларовото колонизиране на планетата от либералния капитализъм стигна до лимита. Печатането на зелени хартийки, на всякакви кредити и деривати, надмина 700 трилиона долара.
Това е краят на цялата идеология, основаваща се на вярата в банките и всемогъщество на долара, тоест на тоталното идеологизиране на лъжата. Това вече го няма. "Край", The End.
Това е краят на така наречения "Западен проект".
Когато се говори за катастрофа на сегашната цивилизация или за края на сегашната икономическа епоха, това е и край на епохата на долара и нефта. Досега глобализирането ставаше на основата на нефта, оценяван в долари. Когато този ресурс ставаше все по-малко САЩ започнаха да го търсят по целия свят и се опитват да го контролират чрез печатането и оценката му в долари.
Съвременната геополитика е геополитиката на нефта. За това писах още преди 20 години. А съвременният долар – това е нефтодоларът, въведен в началото на 70-те години на миналия век, когато САЩ се отказаха от златното покритие на долара. Кризата на САЩ като глобален лидер се дължи на кризата на долара като глобална валута, което пък се дължи на кризата на нефта като глобален енергоносител. Сега на мястото на традиционния нефтен и доларов свят идва нов свят. Все повече страни в двустранните си отношения преминават към национални валути, което означава, че делът на долара се съкращава. Тенденцията е все по-отчетлива.
Битката е колосална. Върху долара беше построена цялата световна финансова система. Но липсва фундаментът. Силата на долара не е в това, че икономиката на САЩ произвежда повече от другите. Силата на икономиката на САЩ е, че тази страна потребява повече от другите. По-точно, че основното потребление в света се изразява в долари, в това число на енергоресурсите.
Това означава, че главният механизъм на кризата е падането на потреблението в САЩ и на търсенето на долари. Заради това САЩ правят всичко възможно да наливат потреблението и чрез спасяването на банките искат да запазят контрола върху добива и търговията с енергоресурси.
Такава криза не е имало в историята на капитализма. Това е същността. Защото икономиката на тази планета все пак е най-важна.
В Украйна се разиграва поредната драма. Какво ще става оттук нататък едва ли може да се предвиди. Но едно е ясно – еднополюсният свят, налаган от 80-те години на ХХ век от САЩ и световната олигархия, приключва. Сега въпросът е дали ще завърши с ядрена катастрофа или светът ще намери сили да погребе без сериозни трусове западната империя.
На повърхността изплуваха всички процеси, които се трупаха и оформиха през последните 20 години – САЩ срещу Русия, възходът на Китай, залезът на долара, развитието на новите икономики в БРИКС, "нуждата от нова идеология за човечеството" и т.н.
САЩ правят всичко възможно да останат на върха чрез пълно хаотизиране на света, и ограждането с него на Русия, след това на Китай.
През последните години неведнъж писахме, че арабската пролет и цветните революции в Югославия, Грузия, Египет, Северна Африка, сега и в Киев, имат една цел – да родят хаос и насилие.
САЩ откриха и украинския фронт и докато всички изгледи са насочени към него, подготвят нови – балтийски, молдавски, киргизки, черноморски. Утре ще дойде и полски и накрая немски фронт. Това е целта, т.е. украинската криза да даде метастази в други райони на Евразия.
След пораженията в Афганистан, Ирак, Либия и особено в Сирия, САЩ се решиха на най-голямата провокация, пренесоха фронта в Украйна, пред вратите на Русия. Заради това украинският конфликт е само епизод в цялата тази операция, чиято крайна цел е разрушение на изграждания съюз между Русия и Китай и между Русия и Европа.
Още по-добре е това да е война между Русия и Украйна. Трябва да настъпи пълен колапс в Киев и Москва и хаосът и гражданската война да преминат в Русия. Рикошетът трябва да удари и Европа. На сцената трябва да излязат нови атланто-фашисти и европейски ултрадесни групировки, които в съюз с анархизма и левичарството да станат сила, аналогична на салафитите и уахабизма в ислямския свят.
Световният ред ще бъде окончателно разрушен и ще настъпи хаос в него. САЩ ще се опитат да продължат своята хегемония, тъй като в глобалния колапс те могат да припишат на извънредните обстоятелства всички свои проблеми и противоречия. В този хаос вече никой няма да има време и желание да пита кое е истина и кое е лъжа.
За Вашингтон не е нужно мирно решение в Украйна. Той иска конфронтация. Иска да въвлече Москва в конфликт в Украйна и да пресъздаде Афганистан от 80-те години, но вече в сърцето на Европа. Целта е да бъде въвлечен Путин във военната пропаст, която ще изолира Русия от нейните съюзници, ще подкопае съвземащата се руска икономика, ще сблъска руските войски с американските наемници и ще разруши отношенията на Русия с ЕС, ще създаде оправдание за интервенции на НАТО, след което ще последва разполагане на ядрено оръжие на украинска територия. Такъв е планът.
За да създадат оправдание за своя имперски план САЩ трябва да направят Путин да изглежда като опасен агресор. Това е капанът в Украйна – че Путин няма да издържи на провокацията и ще изпрати руски войски.
С други думи, няма никаква украинска страна на конфликта, още повече че има хунта, появила се в Киев. Има руска страна и американски марионетки, завзели с преврат властта в Киев и изпълняващи инструкциите на господарите си.
Светът е на прага на нещо невиждано и нечувано. Онова, което става днес, не е само криза, но финансово-икономически апокалипсис, който ще доведе до залеза на съвременния капитализъм.
Това е краят на западната капиталистическа цивилизация и на Американския век, който трябваше да продължи 100 години, но продължи точно 1 година – до 11 септември 2001 г., след което започна агонията.
Това е и началото на истинския постамерикански ХХІ век, който е с коренно различни параметри. Това е първата глобална Велика депресия и началото на нов непознат свят, който ще се изгражда през целия текущ век.
Капиталистическата финансова система се оказа мит, опиращ се на зелени хартийки. Днес всички говорят за финансово Ватерлоо и цунами, както и за необходимостта от изграждане на многополюсен свят. И задават въпроса "какво ни очаква".
Изходът е смяна на системата. Всички страни, в това число Русия и Китай, действат в рамките на същата система и принципни различия на проектите вече няма. САЩ не могат да останат извън войната и ще трябва да вземат в нея непосредствено участие, даже да я започнат.
Така, в момента САЩ нямат почти никакъв избор – или затъват в хаоса, или бавно се свличат в ямата, което е едно и също. От дълга може да ги избави само глобална война, която ще "отпише" всички задължения. Но това в съвременния свят е невъзможно и е самоубийствено. В икономиката се нарича край на системата. Единственият възможен финал е още по-голям крах.
В този смисъл Третата световна война отдавна е започнала.
Значи, по-точният въпрос е дали не сме пред началото на ядрения етап на Третата световна война.
Така нареченото "казино на края на вселената" е пред ядрена катастрофа. Какъв е поредният номер на световната война няма никакво значение, нито пък дали се определя като Армагедон или Апокалипсис.
В това казино САЩ и Западът дължат 2 квадрилиона долара на другите. Всички сме участници в трилъра "безкрайният ужас на ужасния край". Пациентът е в кома. Смъртта е неизбежна.
Само 30 години неограничено всевластие на капитализма бяха достатъчни, за да бъде унищожен самият капитализъм.
Само за 30 години той успя да набута целия свят в дългова, производствена и демографска безизходица, да превърне милиони хора в стадо от постиндустриални аборигени, да задуши научно-техническия прогрес, да криминализира "елитите", за да стигнем до момента, в който Западът с нова голяма война иска да нулира своите дългове и да разпространи хаоса, за да може да елиминира геополитическите си противници.
Ясно е, че кризата ще продължи докато не изчезне самата система. Това е криза на системата. Системата се нарича капитализъм.
Разбира се, капитализмът мисли с точно обратните категории… И в това е най-голямата опасност.
