Каква е основната амбиция на Русия в Европа?
Това е възраждане на влиянието на страната на ниво каквото е било то през 1913 година. Това е техен основен национален приоритет. В Москва ясно си дават сметка, че това не е възможно докато Украйна не стане част от една нова Руска империя. Без Украйна империя няма и не може да има. По тази причина руската външна и икономическа политика е изцяло центрирана в подготовката на различни варианти за повече или по-малко безболезнено анексиране на Украйна под една или друга форма.
Основна пречка в плановете за това бъдещо анексиране е преминаването през украинска територия на геостратегически газопроводи и комуникации свързващи Русия и страните от НАТО. В известен смисъл, докато тази газова инфраструктура е с монопол в доставките на енергия за НАТО, Украйна може да живее спокойно и не я заплашва нищо. Това се обяснява с факта, че при евентуален конфликт и продължително прекъсване на доставките на газ за Европейския съюз и предизвикана от това обща икономическа криза, възможно е засегнатите страни да приемат подобно развитие на ситуацията като “casus belli”. НАТО може да приеме подобна провокация като акт на война и да удари тежко Русия. Изходът от подобен конфликт е лесно предвидим – разгром и разпокъсване на руските територии по югославски сценарии и следващи репарации за десетки години напред.
Путин прекрасно си дава сметка за заплахата и по тази причина води последователна политика за избягването на подобен катастрофален за страната му сценарии, без да се отказва от аспирациите си към Украйна.
Какъв е руският план и защо България играе ключова роля в него?
Планът е прост – инфраструктурно заобикаляне на Украйна, но реализацията му съвсем не е толкова лесна. Завърши строежът на Северен поток и са осигурени доставките за ключов играч в евентуален бъдещ конфликт – Германия. Т.е. при бъдеща намеса на Москва в Украйна и спиране на транзита, “casus belli” за Германия няма да съществува. Берлин благодарение на Северен поток ще бъде на топло и няма да има директен неопровержим аргумент за руска икономическа агресия, но Северен поток не решава всички проблеми. Остава южното направление с малките страни от Балканите заедно с Италия и Австрия, които са големи консуматори на руски газ. Точно тук е мястото на Южен поток. Той трябва да пресече Черно море и да излезе на европейския бряг. Възможностите са три – изход Турция, Румъния или България. Изходът на турска територия е най-неприемлив за Русия защото Турция е с непредвидима позиция по един бъдещ конфликт между Русия и Украйна, а освен това Турция не е и няма да стане член на ЕС.
Румъния
Тя е по приемливата алтернатива, но страната е в многогодишен конфликт с Русия заради Молдова и иска воалирано под някаква форма преразглеждане на ситуацията в района. Идеален момент за подобно преразглеждане би бил сблъсък между Русия и Украйна, а допълнителна сила на румънския шантаж би дало евентуалното преминаване на ЮП през нейна територия. Т.е. за Русия ЮП през Румъния е последна възможност когато всичко друго се е провалило.


Няма коментари:
Публикуване на коментар